Д-р Петър Берон: Докато викахме по площадите,...
Д-р Петър Берон е прочут политик, академик зоолог и биоспелеолог, изследвал 700 пещери. Той е изобретател на нови скотски типове. Дългогодишен шеф на Националния природонаучен музей. Депутат в VII Велико национално заседание, зам.-председател на 40-ото Народно събрание. Кандидат-президент през 2001 и 2006 година Ръководител и участник в експедиции в над 90 страни.
Секретар е на Съюз на демократичните сили през 1989-1990 година Председател на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Подписва новата Конституция на Република България. Напуска Съюз на демократичните сили през 1991 година Зам.-председател е на Съюза на патриотичните сили „ Защита “. Д-р Берон носи името на видния ни възрожденец и създател на Рибния буквар Петър Хаджи Берович - брат на прародител му.
- Били сте в политиката в най-романтичния й интервал. Струва ли си човек да се занимава с тази мръсна работа?
- Ако вие не се занимавате с политика, тя безусловно ще се занимае с вас, споделя френският мъдрец Шарл дьо Монталамбер.
В момента тези, които ръководят, са съвсем единствената допустима композиция. Няма кой да пристигна на тяхно място, с изключение на Българска социалистическа партия плюс Движение за права и свободи. Убеден съм, че ще си изкарат мандата. Дори имат късмет и за идващ. Когато викахме по площадите през 1989 година, ни беше ясно, че би трябвало да се махнат комунистите, с цел да дойдат нашите. Сега се оказва, че много мъчно може да се каже кои са нашите.
- Мъчи ли Ви носталгия по тези славни години за синята концепция?
- Нямам никаква носталгия. И тогава имах работа с много огромни негодници, няма по какъв начин да имам носталгия по тях. Тогава обединението Съюз на демократичните сили, не сегашната мижава партийка Съюз на демократичните сили, имаше избрана историческа задача и почти я свърши. Не са сегашните, които се изправиха против комунистите и им споделиха да махнат партийните си организации от предприятията, да сменят националния празник, да одобряват новата конституция. Основните неща, за които Съюз на демократичните сили настояваше през 1990 година, са в действителност изпълнени. Основните права и свободи, залегнали в европейските документи, са налице в нашата конституция.
За страдание, се появиха прекалено много алчни негодяи, непознати прислужници, които замениха единия слугинаж с различен.
- А не можеше ли тия негодяи да бъдат отстранени или най-малко обуздани?
- Не можеше! Докато ние тичахме по площадите, комунистите си бяха изработили стратегия по какъв начин да станат капиталисти. Постигнаха го - не щеш ли всички най-богати фамилии се оказаха с червени, а не с буржоазни корени. Сега и да им предложиш да се върне комунизмът, ще откажат - няма да оставят охолството и лукса.
- Защо в действителност не оцеля това Съюз на демократичните сили?
- Не оцеля, тъй като концепцията беше то - като формирано от няколко съществени партии - да бъде прототип на бъдещото ни общество. Тези партии обаче не устояха. Социалдемократите, николапетковистите, Демократическата партия, радикалдемократите - къде са те в този момент? Никъде ги няма. Появиха се други партии като Национална движение „Симеон Втори" и всички хитреци от тогавашната Българска комунистическа партия се писаха царски хора, с цел да яхнат новата политическа вълна.
А коалиция Съюз на демократичните сили изчезна, както изчезна „ Солидарност ” в Полша, която имаше 10 милиона членове. Както и Опчанският конгрес в Чехия, и други организации отпред на битката против комунистическото ръководство, откакто изиграха историческата си роля.
- Докъде стигнахме през днешния ден, близо 30 години след еуфорията с мото „ Времето е наше ”?
- Времето не е наше, а на всички. Въпросът е по този начин да го използваме, че да създадем колкото може повече потребни неща за България. По-полезна е една метачка по улицата, в сравнение с тузар с лимузина за 100 000 евро, откраднати от хората.
- Как гледате на настоящето Съюз на демократичните сили?
- Трябва просто да се преименуват. Съюз на демократичните сили умря сега, в който стана партия. Това беше коалиция от 16 организации. Днес няма право една групичка хора, много непрокопсана освен това, да монополизира тия три букви, които толкоз ентусиазираха хората. Седесари по душа и в този момент има доста. И аз съм подобен. Но в нас са живи концепциите, които имаше Съюз на демократичните сили преди време. Днес тая партия би трябвало да се назовава иначе, в случай че желае да съществува.
- На кого да заложат в този момент - на дясното или на патриотите?
- Всички партии би трябвало да са патриоти. А въпросът за дясното и лявото у нас е много преиначен. Българска социалистическа партия с управление от богаташи не ми наподобява доста лява организация. Изобщо не считам, че делението у нас е сред леви и десни. Тия етикети са безсмислени. Навремето назоваха Хитлеровата партия ултрадясна. А кое й е ултрадясното, откакто всичко беше държавно при нацистите?!
Борехме се да нямаме Голям брат, да нямаме примка на шията. А просто се набутахме при други господари.
- Как ръководи кораба министър председателят Борисов?
- Бойко е доста изключително събитие. Пое доста сполучлива роля - царят да бие неприятните боляри. Всички се карат, бъркат, но идва царят и вкарва ред. И хората разчитат на него. Не виждам с кого да бъде сменен - в този момент и в близко бъдеще.
- Не са ли ни доста двама генерали на върха на страната?
- Искрите сред президента и премиера са театрални. Не са доста двама генерали. Те са някогашни генерали, оправят се с постовете, тежат си на мястото. Трябва да гледат в една посока, да правят синхронна работа за положителното на България, а не да има противоборство.
- Как приемате разновидността президентска република?
-Това е екзотика! Моят другар Божидар Димитров с неговото придвижване „ Кан Кубрат ” си фантазира неща, които няма да станат.
А и като виждам досегашните президенти, не бих желал никой от тях да получава такава огромна власт, каквато има американският държавен глава да вземем за пример. Нека да има съвместен надзор сред институциите.
Но Божидар е прав, че тоя парламент е многочислен и е добре да се редуцира на 100 или 120 души. Ще прави същата работа и ще харчи по-малко пари.
Впрочем в последните 30 години в действителност сме не парламентарна, а премиерска република. Прав беше президентът, че Народното събрание в действителност дава нотариална легализация на признатите от ръководещата партия закони.
Парламентът не се постанова с престиж, защото е зависим на ръководещото болшинство и няма изключително забележима роля за възстановяване на живота на хората като омбудсмана да вземем за пример.
Повечето от депутатите са много некачествени хора. Основното качество, по което ги вземат, е партийна лоялност на водача. Повечето са безгласни букви. Хора без доста персонални качества, които лобират за локални велможи.
Във всички парламенти в последните 30 години от 240 души е имало най-много 30-40, които правят работа. Всичко останало е машина за гласоподаване. И да ги понижим на половина, отново ще има шкарто, само че ще бъде по-евтинко на народа, няма да се заплащат толкоз милиони на хора, които не всеки път ги заслужават.
- Ако зависеше от Вас в този момент, какво щяхте да извършите, с цел да оправите фурия на страната?
- Трябва да се спре с делението на патриоти и на други. Тия от ГЕРБ и Българска социалистическа партия не са патриоти?! А дори и Движение за права и свободи би трябвало да са патриоти на България, не на Турция. Всички 240 депутати в Народно събрание би трябвало да са патриоти! Това е изискване номер едно, с цел да дръпне напред страната. Държавниците ни би трябвало да се научат да споделят „ не ”.
Нашата армия, която в действителност би трябвало да се стегне и модернизира, не би трябвало да се праща в акции по света. Нека го вършат огромните страни с имперски ползи, които не всеки път съответстват с нашите. Нашата работа е тук, на Балканите - да сме в една общественост, да няма към този момент войни, ужаси. Български войски отвън Балканите не бях пратил в никакъв случай.
Не сме дребна, а средноголяма европейска страна. Има доста по-малки от нас европейски страни, само че единствено ние повтаряме: дребни сме, слаби сме! А сме били страшилището на Балканите, дали сме 900 000 бойци през Първата международна война. Да не сме били по-богати тогава?! Обидно е в този момент да ни наставляват всякакви емисари, сякаш сме африкански туземци. Ние сме най-старата страна в Европа, която си е запазила името. Трябва гордо да вдигнем глави! От нашата единодушие зависи какъв брой ще ни почитат.
- Обиколили сте над 90 страни. Наистина ли България е раят?
- България е извънредно добре ситуирана на картата. Имаме си всичко - море, планини, равнини. В Япония през 1990 година ръководителят на Народното събрание, Диетата, ми сподели: Какво ви липсва, с цел да си стъпите на краката! Не свиквайте с просешката поза, тя не отива на антична страна като България!
Крайно време е да приключим с просешката поза, която продължава към този момент 30 година Да не позволим да ни трансфорат в глобалисти и безродници! А да се надигнем в името на святата идея - България!
Секретар е на Съюз на демократичните сили през 1989-1990 година Председател на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Подписва новата Конституция на Република България. Напуска Съюз на демократичните сили през 1991 година Зам.-председател е на Съюза на патриотичните сили „ Защита “. Д-р Берон носи името на видния ни възрожденец и създател на Рибния буквар Петър Хаджи Берович - брат на прародител му.
- Били сте в политиката в най-романтичния й интервал. Струва ли си човек да се занимава с тази мръсна работа?
- Ако вие не се занимавате с политика, тя безусловно ще се занимае с вас, споделя френският мъдрец Шарл дьо Монталамбер.
В момента тези, които ръководят, са съвсем единствената допустима композиция. Няма кой да пристигна на тяхно място, с изключение на Българска социалистическа партия плюс Движение за права и свободи. Убеден съм, че ще си изкарат мандата. Дори имат късмет и за идващ. Когато викахме по площадите през 1989 година, ни беше ясно, че би трябвало да се махнат комунистите, с цел да дойдат нашите. Сега се оказва, че много мъчно може да се каже кои са нашите.
- Мъчи ли Ви носталгия по тези славни години за синята концепция?
- Нямам никаква носталгия. И тогава имах работа с много огромни негодници, няма по какъв начин да имам носталгия по тях. Тогава обединението Съюз на демократичните сили, не сегашната мижава партийка Съюз на демократичните сили, имаше избрана историческа задача и почти я свърши. Не са сегашните, които се изправиха против комунистите и им споделиха да махнат партийните си организации от предприятията, да сменят националния празник, да одобряват новата конституция. Основните неща, за които Съюз на демократичните сили настояваше през 1990 година, са в действителност изпълнени. Основните права и свободи, залегнали в европейските документи, са налице в нашата конституция.
За страдание, се появиха прекалено много алчни негодяи, непознати прислужници, които замениха единия слугинаж с различен.
- А не можеше ли тия негодяи да бъдат отстранени или най-малко обуздани?
- Не можеше! Докато ние тичахме по площадите, комунистите си бяха изработили стратегия по какъв начин да станат капиталисти. Постигнаха го - не щеш ли всички най-богати фамилии се оказаха с червени, а не с буржоазни корени. Сега и да им предложиш да се върне комунизмът, ще откажат - няма да оставят охолството и лукса.
- Защо в действителност не оцеля това Съюз на демократичните сили?
- Не оцеля, тъй като концепцията беше то - като формирано от няколко съществени партии - да бъде прототип на бъдещото ни общество. Тези партии обаче не устояха. Социалдемократите, николапетковистите, Демократическата партия, радикалдемократите - къде са те в този момент? Никъде ги няма. Появиха се други партии като Национална движение „Симеон Втори" и всички хитреци от тогавашната Българска комунистическа партия се писаха царски хора, с цел да яхнат новата политическа вълна.
А коалиция Съюз на демократичните сили изчезна, както изчезна „ Солидарност ” в Полша, която имаше 10 милиона членове. Както и Опчанският конгрес в Чехия, и други организации отпред на битката против комунистическото ръководство, откакто изиграха историческата си роля.
- Докъде стигнахме през днешния ден, близо 30 години след еуфорията с мото „ Времето е наше ”?
- Времето не е наше, а на всички. Въпросът е по този начин да го използваме, че да създадем колкото може повече потребни неща за България. По-полезна е една метачка по улицата, в сравнение с тузар с лимузина за 100 000 евро, откраднати от хората.
- Как гледате на настоящето Съюз на демократичните сили?
- Трябва просто да се преименуват. Съюз на демократичните сили умря сега, в който стана партия. Това беше коалиция от 16 организации. Днес няма право една групичка хора, много непрокопсана освен това, да монополизира тия три букви, които толкоз ентусиазираха хората. Седесари по душа и в този момент има доста. И аз съм подобен. Но в нас са живи концепциите, които имаше Съюз на демократичните сили преди време. Днес тая партия би трябвало да се назовава иначе, в случай че желае да съществува.
- На кого да заложат в този момент - на дясното или на патриотите?
- Всички партии би трябвало да са патриоти. А въпросът за дясното и лявото у нас е много преиначен. Българска социалистическа партия с управление от богаташи не ми наподобява доста лява организация. Изобщо не считам, че делението у нас е сред леви и десни. Тия етикети са безсмислени. Навремето назоваха Хитлеровата партия ултрадясна. А кое й е ултрадясното, откакто всичко беше държавно при нацистите?!
Борехме се да нямаме Голям брат, да нямаме примка на шията. А просто се набутахме при други господари.
- Как ръководи кораба министър председателят Борисов?
- Бойко е доста изключително събитие. Пое доста сполучлива роля - царят да бие неприятните боляри. Всички се карат, бъркат, но идва царят и вкарва ред. И хората разчитат на него. Не виждам с кого да бъде сменен - в този момент и в близко бъдеще.
- Не са ли ни доста двама генерали на върха на страната?
- Искрите сред президента и премиера са театрални. Не са доста двама генерали. Те са някогашни генерали, оправят се с постовете, тежат си на мястото. Трябва да гледат в една посока, да правят синхронна работа за положителното на България, а не да има противоборство.
- Как приемате разновидността президентска република?
-Това е екзотика! Моят другар Божидар Димитров с неговото придвижване „ Кан Кубрат ” си фантазира неща, които няма да станат.
А и като виждам досегашните президенти, не бих желал никой от тях да получава такава огромна власт, каквато има американският държавен глава да вземем за пример. Нека да има съвместен надзор сред институциите.
Но Божидар е прав, че тоя парламент е многочислен и е добре да се редуцира на 100 или 120 души. Ще прави същата работа и ще харчи по-малко пари.
Впрочем в последните 30 години в действителност сме не парламентарна, а премиерска република. Прав беше президентът, че Народното събрание в действителност дава нотариална легализация на признатите от ръководещата партия закони.
Парламентът не се постанова с престиж, защото е зависим на ръководещото болшинство и няма изключително забележима роля за възстановяване на живота на хората като омбудсмана да вземем за пример.
Повечето от депутатите са много некачествени хора. Основното качество, по което ги вземат, е партийна лоялност на водача. Повечето са безгласни букви. Хора без доста персонални качества, които лобират за локални велможи.
Във всички парламенти в последните 30 години от 240 души е имало най-много 30-40, които правят работа. Всичко останало е машина за гласоподаване. И да ги понижим на половина, отново ще има шкарто, само че ще бъде по-евтинко на народа, няма да се заплащат толкоз милиони на хора, които не всеки път ги заслужават.
- Ако зависеше от Вас в този момент, какво щяхте да извършите, с цел да оправите фурия на страната?
- Трябва да се спре с делението на патриоти и на други. Тия от ГЕРБ и Българска социалистическа партия не са патриоти?! А дори и Движение за права и свободи би трябвало да са патриоти на България, не на Турция. Всички 240 депутати в Народно събрание би трябвало да са патриоти! Това е изискване номер едно, с цел да дръпне напред страната. Държавниците ни би трябвало да се научат да споделят „ не ”.
Нашата армия, която в действителност би трябвало да се стегне и модернизира, не би трябвало да се праща в акции по света. Нека го вършат огромните страни с имперски ползи, които не всеки път съответстват с нашите. Нашата работа е тук, на Балканите - да сме в една общественост, да няма към този момент войни, ужаси. Български войски отвън Балканите не бях пратил в никакъв случай.
Не сме дребна, а средноголяма европейска страна. Има доста по-малки от нас европейски страни, само че единствено ние повтаряме: дребни сме, слаби сме! А сме били страшилището на Балканите, дали сме 900 000 бойци през Първата международна война. Да не сме били по-богати тогава?! Обидно е в този момент да ни наставляват всякакви емисари, сякаш сме африкански туземци. Ние сме най-старата страна в Европа, която си е запазила името. Трябва гордо да вдигнем глави! От нашата единодушие зависи какъв брой ще ни почитат.
- Обиколили сте над 90 страни. Наистина ли България е раят?
- България е извънредно добре ситуирана на картата. Имаме си всичко - море, планини, равнини. В Япония през 1990 година ръководителят на Народното събрание, Диетата, ми сподели: Какво ви липсва, с цел да си стъпите на краката! Не свиквайте с просешката поза, тя не отива на антична страна като България!
Крайно време е да приключим с просешката поза, която продължава към този момент 30 година Да не позволим да ни трансфорат в глобалисти и безродници! А да се надигнем в името на святата идея - България!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ